Сурва 2024 - 1 януари. Обикновено отразявах събитието на деня му, но тази година се позабавих. Дали от остаряването (което ми напомня календара), дали от промените, които стават и с този обичай, в комбинация с критичността ми, но нямах и желание за много снимане. Този път дори напуснах физическата територия на комфорта си :) и излязох из града с надеждата да видя и други групи, но пак се озовах около "нашата";). Така се казва на тази от нашия квартал. Ходя поради различни причини - без да навлизам в подробности - лични (защото беше любимо време на баща ми като участник) и наблюдателни - да видя как времето променя и този народен обичай. Няма как да го спрем, но със споделяне на спомените ни може и да го запазим още малко, защото все пак има млади хора, които искат да се вслушват как е било и как трябва да бъде (ако ще претендира някой за пазене на традиция).

Промените не са внезапни - започнаха преди години, не мога да кажа с точност колко (поне 20-25 има), когато "скандалното" започна да се промъква дори и в тези части на страната, където консервативното селско мислене съществуваше, но вече в градска среда. Градската среда не като физическо място, а като възможността за досег до "новото" в живота и "разчупване" на оковите на стегнатите норми. 

Моето присъствие на Сурва (като пряк наблюдател) липсваше доста време, но винаги чувах и виждах откъси. 

Снимките ми тази година са малко и защото не исках на тях да има бабугери без сурати, баби и старци без маски, хора, танцуващи нещо като хоро. Накратко нещата, които вече са част от една сурвакарска група, но по моите спомени и информация - не им е там мястото. С прости думи - действащи участници в Сурва по традиция трябва да са само мъже. Дори и женските роли са играни от мъже. Без класация по степен на непринадлежност : 

- Деца (в началото бяха само момчета, но вече и момичета), облечени като бабугери, с тежки кожи и звънци; рядко успяващи да задържат главата си покрита за дълго време със сурата (по-долу ще спомена ролята на покритието). Винаги съпътствани от някой родител, на който му е милно как чедото проявява интерес да се "облича в кожи" и го обгрижва по пътя.

- Жени, в същото състояние. Но тъй като някои са "по-независими", не изискват помощ толкова често. 

- Наличието на т.нар. хоро - с годините тази част придобива голям брой участници, а традиционната намалява като брой в повечето случаи. Облечени са в костюми, които са с претенции за носии, но болшинството не могат да се нарекат нито носия, нито костюм за Сурва. Идеята да са поне подобни на носиите от района ни никога не е била търсена в тази част. Тук-там притичва някоя девойка, която в суетата си е платила повече пари, за да се снабди с що-годе прилична носия я от някоя част на сегашната Северна Македония, я от Кюстендилско. Тези са на мода...

Сега сравненията в моята глава са неизбежни поради причините, които споменах за ходенето ми. С времето имам възможност и малко да осмисля ситуации от детството ни, които поради някакви причини са останали в главата ми просто като да го наречем "начин на действие" на Сурва. За да дам пример - неразкриването на човека под маската. 

Скоро след полунощ шумотевицата по улицата започваше и първите сурваскари продънваха буквално вратите на къщата ни /или тази, в която празнувахме с приятелски семейства/. Това винаги бяха познати и приятели на родителите ни, защото се ходеше при близки. Започваха сценки, според репертоара и желанието на среднощните гости. Трябва да кажа, че нетърпеливостта да се честити по този начин съвсем скоро след полунощ може би беше новото за годините си. Не си спомням да е било истинската Сурва, защото бабугери по това време не идваха - само маскирани като старци или други сатирични герои на съвремието (жени с освободено поведение :), медици, горски, военни, циганки и т.н.). Тук елементът на изненадата, загадъчността и хумора бяха основните. Колкото по-дълго маскираният остане неразпознат - толкова по-вълнуващо беше и той беше признат като умел актьор. Преобразяването можеше да включва дрехи и всякакви средства за покритие на лицето, тялото и ръцете - маски или дори чорапогащници, очила, грим, шапки и др. Имаше случаи, макар и рядко, когато среднощните гости не се разкриваха и продължаваха пътя си, а майка ми оставаше с репликата "Не можех да го познам кой е." :) Тя се опитваше да ни успокои като ни даваше догадки кой от познатите е, защото за някои от нас ;) тази щуротия и сцени бяха плашещи, особено заради грозните маски. Използвам "той", но в тези нощни честитки понякога имаше и някоя по-буйна жена, която беше решила да изненада. Но това беше само през нощта, защото през деня не участваха. Години по-късно разбрах, че участниците в Сурва трябва да останат неразгадани през целия ден и да не се разкриват, докато не решат, че обиколката за деня е приключила и се приберат на мястото, където групата се събира. Иначе, смисълът на ритуала се губи, а хората със затвърдени вярвания и не биха го приели. 

Последните години времето на 1 януари е необичайно топло. Само до преди 30-40 години, по това време зимата  беше в стихията си, дори и в нашите югозападни долинни райони. Сега вече имаме случаи на по 12-14 градуса. Задачата на бабугерите е непосилна - да издържиш дори и половин ден без да махнеш сурата е невъзможно. Мъжете намират сили и носят костюмите до късния следобед, но има места за почивка по-често и отдъхват като откриват главата си. За хората с маски е малко по-лесно, но също е невъзможно да издържиш половин ден зад покритието на лицето. 

За първи път забелязах бабугери без обичайните звънци (от мъжете).

гр. Симитли, 2 януари 2024